Черноморието ни вече напомня на строителна площадка или на един голям мегаполис от луксозни ризорти. Със сигурност има достатъчно много и от двете, но когато бетоните бъдат украсени, ще преобладава вече второто. Дивите кътчета са останали все по-малко и най-често са на 2 места: забравени от Бога много на юг или много на север; или все още защитени зони. Въпреки, че вторите не успяват вече да устоят на мощната финансова атака на тези с големите пари.
Цъкнете на снимките, за да ги видите по-добре.
Корал, ЛозенецТова лято видяхме няколко райски навремето кътчета и от всички плажове, които са известни с живопис, чиста вода и мек пясък, останали незастроени вече почти няма.
Невероятна комбинация от дива природа, мек, но почернял от желязо пясък и бистра вода е все още плажът Корал. По самия плаж няма платени жезлонзи, няма лъскави барове и бичене на хаус музика. Има още палатки и каравани и малко дървени капанчета се мотат тук-таме. Има обаче невероятен и луксозен ризорт баш надвесен над морето - как да не ти се прииска да прекараш лятната си ваканция там... Дали догодина до него няма да има втори, трети....
Оазис, ЛозенецОще един
оазис за палатки и каравани. Да, но както можем да видим на снимката, от следващото лято навярно тук вече ще има хотелски комплекс и плажната ивица, на която тези хора така небрежно почиват, ще бъде залята от платени чадъри (или пък частни, резервирани за гостите на хотела).
Иначе и тук поне още има следи от дивата природа, а на самия плаж има страхотен ресторант: предлагат най-вкусните пържени картофки, които могат да се опитат на морето това лято.
АрапяНевероятно е, че тук има чадъри по цялото плажче, но не са платени! Как ли успяват гостите на хотела, който се вижда на снимката, да го преживеят? Със сигурност няма резервации на чадъри, дано си носят от вкъщи!
Заливът на Арапя все още е едно от любимите места на къмпингарите - и тази година има бая каравани.
ЦаревоЕто с каква фрапираща гледка ни посреща Царево! Явно фактът, че е толкова на юг не го е спасил от пагубните количества бетон, които са изляти тук. Възможно е скоро тези кончета да няма къде да пасат, защото полянката също изглежда доста атрактивна за застрояване. Най-верояно следващото лято този кадър ще изглежда по съвсем друг начин. Освен ако кризата не е ударила този инвеститор и тези сивушковци не останат като монументи на съвременна България (както например виси бетонното творение на Людмила Живкова над Аркутино десетилетия след началото на строежа му).
АркутиноТук ни дебнеше голяма изненада. Тя не е бетонната конструкция от кадъра, за която споменаваме малко по-горе. Тя представляваше огромен ваканционен резорт, който е изградил бяла дървена и осветена алея до плажа. Тя пък води до бял, луксозен бар, а около него са разпръснати шатри, чадъри и шезлонзи. Ако искате да плажувате тук, трябва да заплатите 20 лв. за чадър с 2 шезлонга, или да станете клиент на заведението. Май имаше по-евтини опции само за чадър или само за шезлонг. Ако не искате, ще трябва да походите малко, за да достигнете свободната зона. Тя олицетворява Аркутино отпреди 2-3 лета и назад. Дано я има и догодина и дано не се е смалила още.
Обиколихме и още места. Градина вече е опустяла, заради безбожните цени на парцели за палатки и каравани. Същевременно са поникнали няколко хотелчета баш до входа на къмпинга, но неясно защо пътят дотам е станал на черен и никой не възнамерява да го поправя.
Единственото място, където се вижда инвестиция за инфраструктура, е Несебър. И то за осветление на връзката между Стария и Новия град, която между другото е наистина много красива на вечерна светлина.
